Беше преди доста години...Приготвях се за първата ни среща на класа.Вече не живеех в града ,където съм завършила средното си образование и тръпнех в очакване да видя старите си приятели.Вълнувах се много,търсех си тоалет,звънях на приятелки да ги питам кое как щее....И изведнъж 1 седмица преди датата ми се обади приятелката ми и каза нещо което просто ме замрази...Живко катастрофирал...колата се подпалила и...той е мъртъв.Седях със слушалката в ръка и не можех да повярвам.Живко-момчето с китарата...спортистът...най-красивото момче,в което всички бяхме влюбени...Оня с чаровната усмивка...не,не,не не може да е истина това.Изведнъж всичко придоби друг смисъл.Вече не бяха важни тоалетите,нито това кой се е оженил за богат мъж или жена,нито кой е по-богат от другия...Притеснявах се как ще се чувстваме...какво ще си кажем.Дойде денят.Още на вратата,всички се прегръщахме с такава обич и истинска радост,че се виждаме.За жалост твърде рано осъзнахме една от жестоките истини в живота-че пред смъртта всички сме равни.После се веселихме много,пяхме любимите ни песни,ония на които Живко свиреше с китарата по серенадите...Знаете ли ,че когато аз бях абитуриентка се правеха серенади?Целия клас обикаляхме къщите на учителите ни и пеехме.Те ни посрещаха със сладки  и безалкохолно:)А ние казвахме-може и бира...защото се чувствахме вече възрастни...:)Това не е преди 3 века,да не си помислите....1984 г е.Толкова съм щастлива,че съм го преживяла...иска ми се и синът ми да го преживее догодина,но знам,че сега е друго....за жалост.
Та така....да се върна към срещата.На сутринта,когато в6 часа затвориха ресторанта ние тръгнахме всички заедно към гробището.Там не плакахме-пак пяхме.И така -на всеки 5 години.Вече 20.През тези години всеки път все имаше някой,който си беше отишъл...катастрофа,болест...Разбрахме-такъв е живота.. Затова когато се срещнем не е важно кой какъв е и колко хотела има.Той си остава онова дяволито момче или момиче.Пожелавам на всичките ми съученици здраве и щастие,на класната ми-двойно повече!Обичам ги от цялото си сърце!!!