От три дни съм придружител на свекърва ми в болницата.Редуваме се с мъжът ми.Денонощно.Тя получи инсулт-пореден...Вече е почти парализирана,не мога да ви опиша за какъв ад става въпрос-памперси,обръщане,загръщане,хранене,вдигни,свали...едно безжизнено тяло,което тежи като бетон...а аз съм 55 кг......И всичкото това под зоркия поглед на санитарките,които като някакви цербери вардят да не би да хвърля пълния памперс в неправилното кошче....Или пък без да искаме да опикаем чаршафа...Защото тогава следва една безконечна тирада за това "За какво били придружителите и т.н...."Сестрата след като направи инжекцията хвърля памука на земята и веднага се появява отнякъде санитарка и почва"Гледай-кочина тука,за толкоз пари..ние само ще ви вървим подир г....."Не знам....Придружителят седи на едно столче-без облегалка-и така безброй часове...няма вечер няма денем...За каква здравна реформа говорим...Не казвам,че няма и добри хора там.Има една сестричка-много млада-толкова е мила,че те кара да се оправяш само с поглед...Може би защото е от скоро и не се е натрупала умората и негодуванието..Непрекъснато ми се плаче-от обида,от жал от недоспиване,от умора...Защото като не съм в болницата съм на работа...Не знам вече децата ми какво ядат,къде ходят...Защо така се случва в живота..Сега заради един човек-страдат четирима...Но не можеш да го оставиш..Толкова се радвам,че мога да го споделя с вас...Аз не обичам да се оплаквам и винаги гледам позитивно на нещата.Знам,че и сега просто ще трябва да издържим...ще дойдат по-леки времена..Но като я гледам как гледа жално и иска да я обърна а аз нямам сили и просто...Мъжът ми се чувства виновен и казва,че ще вземе жена да ни помага...Цените са 15 през деня и  25 през нощта...като сметна за каква сума става въпрос на месец+памперси,лекарства... и...А трябва да работя,защото догодина имам абитуриент,още един син ученик .И когато отида на работа трябва да съм усмихната и прическите ми да са най-хубавите...Ще се справя,само си пожелавам да съм здрава...Благодаря ви,че ме изслушахте:)Сега забравете за какво ви разказвах,усмихнете се и на вън-на плаж или в гората,където и да е..Радвайте се на мига,защото не се знае утре какво ще ни поднесе живота.Пожелавам ви една изпълнена с положителни емоции неделя!!!
А между другото в събота направих на ей това слънчево момиче булчинската прическа...да е жива и здрава..

  

И браво за прическата!

Каквото и да става трябва да се преодолее!
Желая много,много здраве на всички!
Лек и усмихнат ден и на теб!

Не случайно го е казал народа.
Пази се!
Ужасно е,но и ти трябва да си здрава!
Кураж и сили за всички около теб!
Поздрави!:)

желая ти здраве и сили за всичко което ти предстои
.В този живот се сблъскваме непрестанно с хубави и лоши неща.Трябва да имаш много търпение със всичко се свиква.Вузрастните хора са като малките бебета.В един момент им хващаш цаката,но се иска малко време докато налучкаш начина на гледане.От собствен опит ти го казвам.Повярваи ми!

Грижите към болен човек са проява на благородство и великодушие.Ако си съпричастна със съдбата на блония, само тогава можеш да му помогнеш.В другия случай е вредно повече за теб.Защото това да си подтиснат и угнетен в бонична стая, се получва обратна сила на лошата енергия и тя се насочва към теб.Така че помисли си...

напълно съм съгласна с теб.И съм наясно със себе си.Благодаря ви на всички,приятели.

az,znam 4e si silna jena.:)

Надявам се , да сте по-добре ,давам ти рамо,макар и отдалече...

Сега разбрах защо се изгуби!Знам как се гледа и изправя болен след инсулт,добре сме учители и бяхме във лятна ваканция. Майка ми изчака да
излезем със семейството на сестра ми след разговор и много смях с нея,пада прави втори инсулт и почива!Да не повярвяш !Тогава си казах,колко ни е обичала!Ако този ад се повтореше от ново?А тя милата е помислила отново за нас да не ни притеснява и ангажира!
Дръж се и мисли малко за себе си!

Как вървят нещата?

с теб, давай смело напред. :)

"Благодаря ви,че ме изслушахте:)Сега забравете за какво ви разказвах,усмихнете се и на вън-на плаж или в гората,където и да е..Радвайте се на мига,защото не се знае утре какво ще ни поднесе живота.Пожелавам ви една изпълнена с положителни емоции неделя!!!" - малцина са тези, които могат да намерят сили да напишат това в края на такъв пост...успех и не забравяй, че Той вижда всичко и накрая винаги биваме съдени според делата си...не че в момента може да бъде утеха.

karfi4ka,dana55,melsun,bubulinka,earthquake,лично ви благодяря зя подкрепата!
А нещата при нас са такива:
сега е у нас.Няма кой знае каква промяна.Грижим се за нея с мъжът ми само.Като малко бебе е.Трудно ни е.Но вчера си мислех,че тази обща трудност определено ни действа пречистващо.Когато човек дава подкрепата си на някого е добре повече за самия него отколкото за подкрепяния.Защото всеки сам е лечител на собствените си проблеми.Ако сам не можеш да си помогнеш,помощта на другите е само колкото да те поддържа,но всичко си зависи от самия индивид.От неговата воля,способности и желание.Понякога човек се вдига,понякога не.Ние правим каквото ни диктува сърцето.Без прекалени превземки и драматизиране на ситуацията.Това е урок и за нея и за нас.Изпит,който се надявам да вземем успешно,за да не се налага да се явяваме на поправителен:)Обичам ви и ви желая един усмихнат и интересен уйкенд.